скрнави несв.
скрнавење ср.

скрнави (несв.)

Нејзе ѝ е потребно тоа што не ѝ достасува, што го загубила или скрнавила.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
БОРИС: (Снимка.) „Хумор. Да. Јас сум хумор. А ти што си? Се мавташ по манастири, скрнавиш наши ора. Русинов мисли јас сум болен, а тој треба да си ги лечи бубрезите. Вечер со првиот воз да ве нема...“
„Диво месо“ од Горан Стефановски (1979)