урла несв.

урла (несв.)

Урламе внесувајќи се во тие мртви лица.
„МАРГИНА бр. 3“ (1994)
Морам да бидам во претставата, урлаше, ве молам! Сѐ ќе направам!
„МАРГИНА бр. 15-16“ (1995)
Жан: (отстапувајќи кон прозорецот, урла) Вие...
„МАРГИНА бр. 26-28“ (1996)
За кратко време триесетина дробни дечиња урлаат низ училницата еден на друг како да изговараат религиозна мантра. - Тито ме гледа мене! Тито ме гледа мене!
„Филтер Југославија“ од Константин Петровски (2008)
Старецот престанува да свирка како врапче и почнува да урла кон насобраните луѓе.
„Сестрата на Сигмунд Фројд“ од Гоце Смилевски (2010)
Нејзиното врескање предизвика и други жени да урлаат, да плачат, или да се смеат.
„Сестрата на Сигмунд Фројд“ од Гоце Смилевски (2010)
Полицаецот почна да урла. Два истрели беа доволни за неговиот глас да се смири и тој и неговата партнерка никогаш повеќе да не прозборат. - Децааа бегајтееееееее!
„Браќата на Александар“ од Константин Петровски (2013)