планинари несв.
планинар м.

планинари (несв.)

Повлекува од цигарата. Чадот планинари кон таваницата.
„МАРГИНА бр. 19-20“ (1995)
Повторно повлекува од цигарата. Чадот сѐ уште планинари кон таваницата.
„МАРГИНА бр. 19-20“ (1995)
Лилипутанци – мали човечиња што планинареа по Гуливер.
„Тибам штркот“ од Зоран Спасов Sоф (2008)