мешка несв.

мешка (несв.)

Се мешка и се потиснува тешка измаглина. - Воздух - и гласот се скршува во издивка.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Изгледа не ја сфаќа смислата или некои неразбрани мисли му се мешкаат во главата.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)