клапа ж.
клапа несв.

клапа (несв.)

Го затресе трупецот. Му се стори дека нешто внатре клапа.
„Бојан“ од Глигор Поповски (1973)
И жената, клап, ја обесува главата, ги отвора прстите запетлани околу нозете на Гајта.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
И јас, ние луѓето, полека слегуваме од високото, од кај азурните двери на Света Ана, коските ни клапаат како суварки на мазга.
„Бунар“ од Димитар Башевски (2001)