дотегне св.

дотегне (св.)

Еден ден му дотегна усаменоста.
„Луман арамијата“ од Мето Јовановски (1954)
И како не ќе му дотегне!
„Луман арамијата“ од Мето Јовановски (1954)
Но, што е, тука е. Тука е. Ќе се тегне, ќе се дотегне како што напишал Севишниот.
„Захариј и други раскази“ од Михаил Ренџов (2004)
И овие сиви крчми му дотегнаа. Тој не беше досега свикнат да среќава толку пијаници.
„Послание“ од Блаже Конески (2008)