извршител
мн. извршители
Вид збор: Именка, машки род
Ранг: 5134
2.
Лице што извршува, што спроведува во дело, што по службена должност извршува одредени работи.
Примери:
Изведенки
1.
извршителка ж.
мн. извршителки
2.
извршителен прид.
извршителниот
Пример:
извршителна тарифа