евангелист
  
    
    
  
  
      
          
             мн. евангелисти
          
      
    
    
    
      Вид збор: Именка, машки род
    
    
	    
	      Ранг: 31110
	    
	
    
    
      
          1.
          Еден од четворицата пишувачи на евангелијата.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Матеј, Марко, Јован и Лука се четворицата евангелисти.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  
          2.
          Припадник на евангелистичката црква, протестант.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Откако се запозна со неа, тој стана евангелист, неговиот атеистички став се смени.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  Изведенки
      
      
        
          
          1. 
          евангелистка ж.
мн. евангелистки
          
          
          
        
      
        мн. евангелистки
          
          2. 
          евангелистички прид.
евангелистичкиот
Пример: Евангелистичка црква.
          
        
      
    
евангелистичкиот
Пример: Евангелистичка црква.