завештател

мн. завештатели
Вид збор: Именка, машки род
Лице што завештава, што остава нешто во наследство.
Англиски: testator
Употреба: Правда
Примери:
Завештателот беше најбогатиот човек во градот.
Изведенки
завештателка ж.
мн. завештателки