и (сврз.) - лизгав (прид.)

Си ја опипува косата, но таа е загладена и лизгава од брилјантинот.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Прозорецот е - за да не се излегува од дома, да се гледа и гледа - надвор, а таму, веранда и бездна голи разгалени стебла есенска гримиорна светлина во одблесок и процес секогаш бледа налик на покојник и лизгава како ползавец и скотна како бубачка, па лазе, подлазува лази буба, лазибуба, апи апи аап...
„Ерато“ од Катица Ќулавкова (2008)
По сугестијата на искусните планинари заради лошото време и лизгавиот терен тоа беше речиси невозможно.
„Последната алка“ од Стојан Арсиќ (2013)
Пат од безброј километри, одење по долга, жива, студена и лизгава змија, сопственик на отров.
„Мудрецот“ од Радојка Трајанова (2008)
Сѐ - за малку млеч и полен за прополис и густо проѕирен леплив и лизгав јантар амброзија и жолт јаспис за твојот балсам на бесмртноста за твојот сладок прелив на младоста за драмата на творењето за смолата на детството - разлеаниот сируп или сакаш недвосмислено да кажам: за мед, мелиса!
„Ерато“ од Катица Ќулавкова (2008)