и (сврз.) - руши (гл.)

И тогаш, неочекувано, чиниш столетно стебло паѓа и руши сѐ на својот пат, решително тресна истрел како смрт.
„Две Марии“ од Славко Јаневски (1956)
Арсо се капе во врела пот. Длетото лудува и руши и земјата се сурива под колената, градите, брадата.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)