додека (сврз.) - нема (гл.)

Тонеше по плавната синевина, за сето време додека немаше никаква мисла, без и најмалечка желба за движење.
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)
Сѐ додека нема уста полна со кокаин, човек не може да знае што е бакнеж.
„МАРГИНА бр. 10“ (1997)