Зборовите сега полесно ни излегуваат, речиси без прашање ни бегаат од устата.
„Небеска Тимјановна“
од Петре М. Андреевски
(1988)
И вас ве прашуваме. Каде ви се козите? – Вие сега полесно може да дознаете! – извика мајка ми. – Не грижете се, сѐ ќе дознаеме.
„Времето на козите“
од Луан Старова
(1993)