навистина (прил.) - гори (гл.)

Можеби најпосле ќе се издолжи на греда, мислев под мутавот со кој бев покриен.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Навистина не можев да се движам и навистина горев.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Надвор навистина гореше, но мене повеќе ме болеше тишината, празнината и самотијата.
„Захариј и други раскази“ од Михаил Ренџов (2004)