син (прид.) - круг (имн.)

Во зачекореноста пред очите му се спушташе една штипкава темница и од неа ќе прснеше по еден од оние сини кругови и ќе се засучеше за да изгине пак некаде скраја од погледот, зад него.
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)
Веднаш потоа неговата глава се појави во синиот круг.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)