свој (прид.) - неразбирлив (прид.)

Ја отвора беззабата уста и цвркоти нешто на својот неразбирлив јазик.
„Кловнови и луѓе“ од Славко Јаневски (1956)
Запленет од своите неразбирливи соништа, остануваше рамнодушен кон жената што го љубеше.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)