И тука се потврдува: трагичната еклиптика посилно сведочи одошто непосредниот говор на појавите.
               
             
           
            
            
              „Светилка за Ханука“
               од Томислав Османли 
              (2008)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  З.Лешиќ вели: „Книжевносга која е длабоко и силно сврзана за непосредните проблеми на општествената стварност ќе се стреми, главно, кон реалистичкото раскажување, кон дескрипцијата и јазичните структури на непосредниот говор, за да оствари што поцелосен впечаток на вистината, веродостојна и уверлива слика на опишуваната стварност.
               
             
           
            
            
              „Големата вода“
               од Живко Чинго 
              (1984)