мој (прид.) - увце (имн.)

Бел еден убав, љубопитен, познат симбол на мирот, на рамото ми застана и го заклука инсектот посребрен на левото мое увце дупнато.
„Зошто мене ваков џигер“ од Јовица Ивановски (1994)