Но наместо бројки, имаше златни цртички, по една за секој час, а две за 12. и стрелките личеа на издолжени цртички, а секундарникот – уште подискретен, речиси проѕирен, на „Orient“ му даваше извесна источна минималистичка привлечност, како на своевиден хаику часовник.
„Човекот со четири часовници“
од Александар Прокопиев
(2003)