Црнецот лежеше зад задните тркала на зелениот автомобил; беше протегнат на грб, со накривена глава и отворена уста, со недоречен крик меѓу забите; левата рака му беше скриена под скоро моминската половина, десната, како да сакал да се вати за нешто, имаше згрчени прсти.
               
             
           
            
            
              „Кловнови и луѓе“
               од Славко Јаневски 
              (1956)