Сека зелка си се тркалаше кон сопствената вистина:  една се потсмевнуваше предизвикувачки,  друга намигнуваше заводнички,  трета не знаеше што сака и сал туку се удираше во другите зелки  и им откинуваше по некој лист од судбината  - да ги штрекне, море и асолно да ги здоболи  а и да им даде на знаење дека и на удолниците  правилата пак ги одредуваат најсилните.
               
             
           
            
            
              „Ситночекорка“
               од Ристо Лазаров 
              (2012)