див (прид.) - глас (имн.)

- На нив, викал со див глас. - На нозе, браќа.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Некојпат се чини дека сѐ е мирно, дека целиот народ се восхитува на облеката на својот крал, кога се појавува некое глупо момче и со див глас вика: „А кралот е гол!“ okno.mk 195
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
Косата и долга рана, спуштена од челото до подочната коска, подлабоко отколку благо залепени усни, ќе исплашела и грозомор.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Без оглед на толку суровите изнудени мерки, сличните злосторства сепак, не беа искоренети.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)