вистински (прид.) - стварност (имн.)

За да се вратиме на она што егото е, на вистинската стварност на која ⥊ е најблиско, мораме да го повратиме од состојбата на растуреност, обезличеност, апстракција, опредметеност, поствареност и така повторно пристигнуваме до тебе и до мене, до начините или стиловите на кои стапуваме во контакт едни со други во општествениот контекст.
„МАРГИНА бр. 22“ (1995)
Таквата „психологија” не е детална дескрипција на психичките механизми, туку е стилизирана во една чисто етичка детерминанта на дејствување, па затоа служи за „осветлување на душевната структура” (структурата на „вистинското суштество”), како и за осветлување на нејзе аналогната структура на „вистинската стварност”.
„МАРГИНА бр. 36“ (1997)
Како што јас гледам, новите технологии ја заменуваат вистинската стварност со виртуелна.
„МАРГИНА бр. 17-18“ (1995)