украсување (имн.) - премине (гл.)

Во таквиот самодоволен маниризам се најавува неговата агонија.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
Страста за украсување преминува во епилепсија на смислата за форма.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)