стварност (имн.) - релативно (прил.)

Служејќи се со него како со себеси примерено манифестирање, таа свест, дури веќе не ни во мистичка смисла, создава сопствена, од „договорната” емпириска стварност релативно независна стварност.
„МАРГИНА бр. 36“ (1997)