склоп (имн.) - воедно (прил.)

Во прв план сега избиваат музичките и графички моменти на јазикот (говорниот и пишаниот), така што овие склопови воедно функционираат и како пример на конкретна и визуелна поезија.
„МАРГИНА бр. 10“ (1997)