свет (имн.) - стои (гл.)

Меѓу луѓето немаше предавници, немаше незадоволни, немаше обесправени: затоа светот стоеше на цврсти нозе.
„Лек против меланхолија“ од Реј Бредбери (1994)
Кога светот стои во место кога лудаците остануваат на престол кога тешко се стига до вистината стиховите ја мрдаат жабокречината Кога доблеста знае да кризира и душата со чемер тетовира кога љубовта знае да девалвира вистината на хартија се гравира Проклетници одземаат живот ѕверовите се грабаат за имот лудаците го убиваат мирот стиховите сведочат на листот Лудаците сепак умираат ѕверовите во пекол заминуваат карактери и луѓе се менуваат а стиховите на лист остануваат
„Проклетници“ од Горан Јанкуловски (2012)
Така светот стои - не се движи!
„Еп на Александар Македонски“ од Радојка Трајанова (2006)