капут (имн.) - и (сврз.)

Патникот тивко го навлекува капутот и уште потивко ја отвора и затвара вратата на хотелската соба. ***
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)
Земам капут и излегувам на улица. Надвор е убав ден.
„МАРГИНА бр. 36“ (1997)
Потрча по патот, што беше разорен од бомбите, кон нивите, низ плиткиот поток, без да се осврне назад, а раката му беше вовлечена под капутот и цврсто стисната.
„Лек против меланхолија“ од Реј Бредбери (1994)
Фјодор ја дига крагната на својот капут и со брз чекор се губи зад аголот.
„МАРГИНА бр. 4-5“ (1994)
Таму се сретнавме во зимата `84.
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)
Надвор врне ситен невротичен дожд.
„МАРГИНА бр. 4-5“ (1994)