излог (имн.) - и (сврз.)

Да гледаме сѐ: излози и фотографии во нив - со деца, со млади девојки, сѐ суви гитаристи.
„Две Марии“ од Славко Јаневски (1956)
Отрча до првиот излог и се огледа на стаклото. Во одразот имаше само еден лик. Тој.
„Азбука и залутани записи“ од Иван Шопов (2010)
Беше сме застанале вака пред излогот и си ги гледаме главите во него.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)