Павтам јас Со крила од тага И така Од- ми- ну- вам. грев На едно дрво лисјето На едно море брановите Во една песна зборовите Завиват.
„Вечната бесконечната“
од Михаил Ренџов
(1996)
9. НА ДРВЈЕТО ЛИСЈАТА ИМ СЕ ДУША - на луѓето дреата никогаш душа им не е, и в злато да се наконтат од пети до гуша в пазви не ќе им долета птичка која пее...
„Куршуми низ времето“
од Љупчо Стојменски
(1976)