вруток (имн.) - на (предл.)

Имаше свој моќен внатрешен тек кон вистината, реалноста, запрен на природните врутоци на животот.
„Времето на козите“ од Луан Старова (1993)
Пресоздавањето на исушената вода го означува врутокот на песната.
„Две тишини“ од Анте Поповски (2003)