врвка (имн.) - се (зам.)

А јас онака мирен, сталожен, со врвките се вежбав јазли, додека минувачите минуваа, застанувачите застануваа.
„Зошто мене ваков џигер“ од Јовица Ивановски (1994)
На таванот висеа уште две главици кромид и неколку чешни лук, а на врвката се прозираше уште еден тенок ремен сланина.
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)