жими (изв.) - бог (имн.)

Овде знаете, ова девојче... и накрај, секакви овие различни нешта...
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
- Адреса? - Првпат во животот го гледам. - Првпат? - Жими Бога.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
- Кому му го продаде столчето? - праша Остап со ѕвонлив шепот. Овде Паша Емиљевич, имајќи натприродни сетила, сфати дека сега ќе го тепаат, можеби дури и со нозе ќе го газат. - На прекупец, - одговори тој.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
А ти, гнасо мала!
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)
Покорисно е за нас, ваше превосходство, жими Бога е покорисно! Макар за пример, макар да се обидеме...“
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
-... Е па! Жими Бога! не е прерано!...
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)
Скитнику еден бесрамен!
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)