Сократ, тој горд, самоуверен Атински демократ, индискретно се избрза откривајќи    ја опасната вистина со зборовите: “Целта на човечките суштества е да се спознаат    себеси”.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА бр. 32-33“
              
              (1996)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Ова без сомнение е најсубверзивната парола што се виори над вековите    хуманост, најпредизвикувачката налепница врз нивните невро-авто-мобили.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА бр. 32-33“
              
              (1996)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Освен тоа, тој горд аскет е единствениот жив човек во градов кој размислува во систем, наполно свесен за своите претходници и наследници, и ја вложуваа сета своја интелектуална енергија да го образложи terminus medius меѓу метафизиката и животот.
               
             
           
            
            
              „Слово за змијата“
               од Александар Прокопиев 
              (1992)