си (зам.) - шепне (гл.)

Ќе се подзавртат и ќе си шепнат, вака, пред рака.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Она што беше испловило отаде го натера наглас да си шепне: - Навистина , кога не би бил вака сам...
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)