се (зам.) - дипли (гл.)

Само омарнината, некоја тешка омарнина се дипли, се тресе и притежнува над нивите, над луѓето.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)
Земјата меко шушка и се дипли под неговата брада.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Ѝ се шират слабините, ѝ се диплат.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Фитилот е прекинат некаде. Од напрегнатост во свеста на Арсо започнуваат да се диплат магличести кругови.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Таа избледена светлина на прозорецот како да го испаруваше и уплашено чезнеше од разбеснетите зборови и од мрачниот заговор на сенките што се диплеа околу неподвижното тело на Арсо.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)