обесува (гл.) - околу (прил.)

Ама плачката ми се закачува, баш ми се обесува околу вратот, ми го издивнува својот очај... И мириса на „црвено“...
„МАРГИНА бр. 19-20“ (1995)
Му скокаат на Џ., едно му се обесува околу вратот, го кутнуваат, го маваат, го шутираат: - Долу тиранијата! Да живее слободата!
„Или“ од Александар Прокопиев (1987)