лута (гл.) - таа (зам.)

Заплашувањето на првиот зимски здив внесуваше во нив бес - луташе таа мафија по улиците и оставаше зад себе јад и солзи.
„Улица“ од Славко Јаневски (1951)
Лутавме таа зима низ старата чаршија.
„МАРГИНА бр. 26-28“ (1996)