дави (гл.) - човек (имн.)

Рацете му сноваат на трпезата и од тоа брзање му залетнува. Се дави човекот.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)
И го дави човекот, му ја кине устата, му ги каса ушите, го дупи со палците.
„Пиреј“ од Петре М. Андреевски (1983)
На една страна е она што го дави човекот, на другата е збран револтот на совеста.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)