гледа (гл.) - светкав (прид.)

17. Доколку се ѕирне внатре, се гледаат светкави синобели длабочини.
„МАРГИНА бр. 35“ (1997)
Неразбирливо беше зошто со два прста го врти перчето на својата безбојна и ретка коса под која се гледаше светкаво теме.
„Улица“ од Славко Јаневски (1951)