воздивне (гл.) - неутешно (прил.)

Старче, со чемерна замисленост повтори Доце Срменков; воздивнал неутешно, лицето му се збрчкало. - Така е, старец сум.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)
Сакаш ли да повикам некој твој врсник? Имаме и такви, старче.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)